събота, 8 февруари 2014 г.

За къпането и тенджерите

Човек като си живее хубаво и спокойно в 21-ия век някак си очаква да му е... хубаво и спокойно. И изведнъж отнякъде се прокрадва духът на просвещението. Добре де, шегувам се. Та, изведнъж отнякъде се прокрадва духът на Средновековието. Имам предвид нещо "нецивилизовано".
Но, нека не се отплесвам и да се върна на темата. Тези дни в блока, в който живеем, имахме проблем с водата. То, всъщност, е една история за съседи, спукани тръби и още нещо. С две думи, доста е дълга и широка и няма смисъл да ви занимавам с това. Ефектът от нея обаче беше, че ни се наложи да живеем цифром и словом два дни без топла вода. Повтарям - два дни. Това за тихо-и-спокойно-живеещи-хомосапиенси от двадесет-и-първия-век е едно доста сериозно предизвикателство. Затова, изпадайки в тази трудна и травмираща ситуация, реших да споделя личен опит и да помогна на други подобни сапиенси, изпаднали в нашата беда.
От това ми желание се роди следният наръчник за къпане с тенджера:

Първо: Напийте се подобаващо. Това действие се прави с цел да не ви пука, че в банята е общо взето студено и трябва да се поливате с канче. Пак повтарям: канче.

Второ: Затопляте вода в кана (бързозагряваща). В случай че нямате такава кана, много е възможно и да кипнете вода на котлона в друга тенджерка.

Трето: Приготвяте смес от горещата вода и леденото чудо, което тече посред зима от тръбите в иначе така уютната ви къща. Препоръчително е сместа да бъде приготвена в чиста голяма тенджера или леген/кофа. Тук е много важно да се наблегне на факта, че тези прибори трябва да са чисти. Знам, че знаете, ама аз да си кажа.

Четвърто: Взимате едно малко канче. Ако няма канче, чаша също би могла да свърши работа. Пренасяте целия инструментариум с така приготвената смес в банята. Заключвате вратата, за да не би някой да види нещастието ви и започвате процеса по къпане-сапунисване-канчеполиване. Повтаряте описаните действия, докато не се почувствате относително чисти и удовлетворени.

Пето: Забърсвате се с хавлия и процедирате по нормалния начин, като за след баня.

След извършване на гореописаните действия би трябвало да се почувствате общо взето добре. Все пак сте се поизкъпали (заплакнали) и няма да се налага да се превръщате в един див, асоциален сапиенс.
Друго нещо, което забравих: много е важно докато извършвате цялата операция, а и през дните, в които се налага да извършвате действията описани в настоящия наръчник, да стискате здраво зъби и да впрегнете в действие целия си философски потенциал.
Защото тая работа все някога ще свърши.
Все някога техниците ще дойдат да оправят спуканата тръба и все някога съседката, която не иска да й се разбива банята ще открехне вратата, за да могат вашите спасители в ръждата да си свършат работата и вие да пуснете топлото кранче.
Инджой, дет се вика.


2 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Имам икспириънс така да се каже в областта. Само че аз изобретих шишеполиването ;))

Мира каза...

Много е успокояващо да знае човек, че не е сам в тези така трудни моменти :)